КАЙНАРДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Кайнарджа (село близо до Силистра, където през 1774 г. се подписва мирен договор между Русия и Турция). В кайнарджийския трактат Русия постави един член, който предаваше покровителството на източните християне на Русия. С. Бобчев, СОИ (превод), 150. Екатерина заповяда на войските си да напълнят Каръм, който беше са припознал за независим в кайнарджийските условия за мир. С. Бобчев, СОИ (превод), 151.


Източник: Речник на българския език (онлайн)