КА̀ЙНО̀1 предл. Диал. Като. „Е га резнаха с няс един снаряд, та хората се разхвърчаха въз небото, та са разпиляха на ръки и на глави! Сетне корв вълеше кайно дъжд!“ Н. Хайтов, ШГ, 241. — Невесто, мила и драга, / .., / двана с теб да се зьомеме, / че ми сме лика-прилика, / кайно два строка иглика. Нар. пес., СбНУ XIV, 38. Мен е мома юдражела, / юдражела, юмилела / кайно китка перуника. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 8.
КА̀ЙНО̀2 съюз. Диал. Както. Една от момите взема една шепа брашно, отива при момъка, нацапва му лицето с брашното и му казва: Кайно е бяло брашното, съй да ти са бяли децана. РН, 1911, кн. 5-6, 165. Излиза едното в другото на три пъти и ги [младите] благославя: „Кайно са излива виното, съй да ви върви късмете.“ РН, 1911, кн. 5-6, 174.