КАК въпрос. нареч., нареч.-съюз, (диал.) съюз и (диал.) нареч.-предл. I. Въпрос. нареч. 1. За начин. В пряк и непряк въпрос. а) Когато се пита за начина, по който се извършва действието; по какъв начин. — Трябва премудрий Соломон да слезе да разреши тоя въпрос. — Аз ще го разреша! — Как? Ив. Вазов, Съч. XII, 10. — Днес господарите са слуги, а слугите — господари .. — Чакай, как го каза? А господарите — господари... Й. Йовков, Ж 1945, 22. — Аз и сам зная, че трябват пари и че „Дружеството“ ги няма; но работата би могла да се поправи. — А как ще тя да се поправи? Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 12. — Как става тогаз, та слънцето огрява едно след друго сички места на земята? С. Бобчев, ПОС (превод), 8. От черничев лист свиленак става? — Как? — С работа и с търпение. Π. Ρ. Славейков, БП II, 36. Наистина при първото потропване на портата, без да помни и знае как, Иван Краличът се прехвърли обратно през зида. Ив. Вазов, Съч. XXII—XXIII, 160. б) Когато се пита за името на някого, за названието на нещо. — Какво хубаво кученце имате! Как го наричат? Ив. Вазов, Съч. X, 24. — Как го викат, мамо? — То ся нарича камъче; аз ще тя поуча за него. Псих. 1861, 4. Как се казваше тази местност? в) Във въпросително-възклицателни изреч. при изразяване на възхищение, учудване, изненада, несъгласие, тревога, досада и др. от начина, по който протича действието. Той [кандидатът] погледна часовника на ръката си и каза: — .. Трябва да са забили вече камбаните. Как бият великденските камбани! Й. Йовков, Разк. II, 62. Засвири той, ама как засвири! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 27. Как си ма, майчинко, породи / такава тьонка, висока. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 22. — Де е даскалът? — Умря. Как тъй умря без отпуска? Елин Пелин, Съч. I, 208. — Е, как така бре, сине — питам го един ден, — кой те вчовечи така, та и родната ти майка, не може да те познае? Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. — Дядо, как ще живея вече? Дядо, срам ме е от хората — каза захлипнато Елка. Елин Пелин, Съч. III, 82. — Дълга нощ, бре! — въздъхна отец Онуфрий. — Как ще се прекара! Елин Пелин, Съч. II, 142. Жълвата започваше да моли дядо Мирю да убие някаква лисица .. — Че как да я убия? Знам ли коя е? Ем. Станев, ЯГ, 39.
2. За оценка. Във въпросително изречение. а) Когато се иска оценка на положението, намеренията, действията или състоянието на някого или на нещо. — Добър ви ден, хора! — казваше той весело. Как сте, що сте? П. Вежинов, НС, 174. — Намислил съм, каже, .., намислил съм да се годя. А? Как ще речеш? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 42. — Е, как е, Темелко? — попита Дочкин. — Мина ли ѝ? — Все тъй. Дявол знае що ѝ е. Не е човек да каже. Й. Йовков, ΒΑΧ, 189. — Как е? — спря го началникът. — Отлично. Г. Караславов, Избр. съч. II, 304. — Как е по вас, нане Стоичко?
— пита Шутия. — Все харно — от сиромашия нищо повече няма. Елин Пелин, Съч. IV, 223. Как мислиш, / ще ли победиш, / навъсен, мръсен, / зъл живот? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 31. Как завърши състезанието? Δ Той как се представи като солист на концерта? Δ Как се държи детето в училище? б) Когато се иска оценка за качеството на нещо (лице или предмет). — Я виж, онази там, със синия фустан, а? Как ти се вижда? Ал. Константинов, БГ, 12. — Коста, как ти се вижда оная жена? Пъпка, розова пъпка. — Пингов се загледа през дима на цигарата си в момъка и широко се засмя. Д. Спространов, С, 44. Поручик Николчев — ротният — обходи целия окоп, насърчи войниците и спря при Дима. — Как ти се стори днешната сватба, Димо? К. Петканов, МЗК, 252.
3. За причина. Във въпросително-възклицателно изречение. Когато се пита за причината на действието и същевременно се изразява някакво чувство: изненада, учудване, недоволство, съжаление, несъгласие и др.; защо, поради каква причина, за какво. — А ти къде? — След тебе, отче — отвърна спокойно и уверено селянинът със сладък теноров тембър .. — Как след мене? — троснато и зачудено го изгледа свещеникът. Г. Караславов, Избр. съч. II, 58. — Тя ме не ще! —рече като па себе си Еньо. — Как да те не ще? — учуди се снаха му. Елин Пелин, Съч. III, 116. Естествено новината, че племенницата ми ще се омъжва, ме беше зарадвала .. — Е, какво смяташ, ще отидеш ли? — Как няма да отиде? — учуди се Рандев, — племенница е това. Л. Станев, ПХ, 6-10. Майка му, .., запита: — А къде ги закачи? .. — В училище. На чина — смънка глухо той. Майка му спря да шие. — Как на чина? — учуди се тя. П. Проданов, С, 21. — Как, дядо, ти си излязъл? Нели знаеш, че лекарят ти го забрани? У, 1870, бр. 2, 24. — Аз ви моля да ме предложите за член. Гласът на студента трепереше от вълнение. Докторът остана слисан: .. — Как тъй, Кандов? — Просто, като българин... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 13. — Жени ма, майко, годи ма, / .. / — Как да та женям, сино ле, / йоще си мало, глупаво. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 28.
4. За степен. Във възклицателни изречения означава висока степен в проявата на някакво действие или качество; колко много, до каква степен, колко. — Та тия две фамилии се мразили, ама как се мразили — ужасно, и от дълги години... Ив. Вазов, Съч. XII, 8. Пуста Грозда, па като се засмее или заговори! .. А пък как се гизди, как се носи тая проклетия! Цвете у градина по-добро не може да бъде. Елин Пелин. Съч. V, 90. Как мрачно се очертаваше сега пред мене това бъдеще, със своите неволи и страдания. К. Величков, ПССъч. I, 14. На, ето доде и мой Джуро. .. Ей, как се е той изменил! Почернял, изедрял и мустачки му порасле дълги-предълги. Л. Каравелов, Съч. IV, 88. — А няма ли да ме заведете при Мороза да го видя? .. — Познаваш ли го, дядо? — Ехее... Още как! — многозначително и поверително отвърна дядо Петко. К. Ламбрев, СП. 289. Как бяха скръбни моите детски дни! Д. Дебелянов, С 1936, 67. Синеят планини, гори горят / със всички цветове. Как хубав е светът! К. Христов, ЧБ, 253. Как тихо е навън!
II. Нареч.-съюз. 1. Въвежда въпросително подчинено допълнително изречение (непряк въпрос), в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение: а) При запитване за начина на действието; по какъв начин. Искаше да знае [Феодор Гладков] и то в подробности, .., как върви възстановяването на София. Н. Фурнаджиев, МП, 27-28. Ти имаш глас чуден — млада си; / но чуйш ли как пее гората? / Чуваш ли как плачат сюрмаси? / За тоз глас ми копней душата. Хр. Ботев, Съч. 1950, 16. Ти помниш ли как в нас / полека-лека изстиваха последните надежди / и вярата / в доброто / и в човека, / в романтиката / в празните копнежи? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 32. Питаше как са разбрали, че ще заминава. б) При запитване за собственото име на някого или за названието на нещо. Попитаха го как се казва детето. в) Когато се пита за положението, състоянието или действията на някого или нещо. Кажете ми как ви ся виждат народните ни работи в Цариград. АНГ I, 126. Явете ми как отива Анна и какво известие имате от тоя ужасен Беловеждов. Ив. Вазов, ПЕМ, 39.
2. Въвежда съобщително подчинено допълнително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение. а) При обясняване, уточняване на начина, по който се извършва действието; по какъв начин. Григорът разказва как мълния гръмнала над главите им. Ив. Вазов, Съч. XXII, 54. Велко чуваше как шуми в ушите му разгорещената кръв и се унасяше в сладостно замайване. Д. Талев, И, 201. Хората дочуваха как от двора на Перуниката нещо вика: „Кррр! Кррр!“ Й. Радичков, СР, 90. Миг само плахи жътварки съзряха / хубава Яна с незнайно си любе / как се зад облаци тъмни изгуби. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 29. б) При сведение за собственото име на някого или за названието на нещо. — Знаят всеки пътник де е слязъл и как го викат. Ив. Вазов, Съч. XI, 26. Доближихме до едно село. Как казваха това село, не зная. НБ, 1876, бр. 45, 176. в) При обясняване, уточняване на положението, състоянието на някого или нещо; в какво положение, в какво състояние. Ще ида да видя как са лозята след дъжда. К. Петканов, СВ, 33. Котлярното ехтеше, когато кондукторът Павлов се спусна по трапа от палубата, за да провери как върви работата. Д. Добревски, БКН, 101. — Като не знаете как стои работата, по-добре не се намесвайте! Св. Минков, РТК, 157. г) При изтъкване на висока степен в проявата на качество или действие, която обикновено се представя като причина за действието в главното изречение; колко, колко много. Всички граждани с учудване и възторг не гледаха ли двамата стари сватове, .., как скокливо и леко, .., играеха „пайдушката“. Ив. Вазов, Съч. XII, 17. Пък унучката си, — ней пък, може ли се изказа как се радваше и как си я обичаше! Т. Влайков, ПСп, 1888, кн. 28, 450. За мен това е минало — неважно, / но ний деляхме сламения одър / и тебе чувствам нужда да разкажа / как вярвам аз и колко днес съм бодър. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 33. И спомних си неволно аз тогава / как често чувал съм рибар да пей: / Сирак морякът нивга не остава...„ К. Христов, Т, 88. Осман край хоро ходеше, / наред момите гледаше; / Осман си Кера хареса, / как neйe Кера, как играй. Нар. пес., СбНУ XXVII, 226. д) При поясняване на причината на действието в главното изречение; защо, по каква причина. Изненада се от себе си как не прояви повече смелост. Δ Тя се чудеше как не се сети по-рано за това. Δ Мъчеше се да разбере как не успя да отговори както трябва.
3. Въвежда подчинено определително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение за начин; по какъв начин. Ама наскоро можах да разузная каква е работата: защо ми се Джуро не обажда. Да ви разкажа сичко, как е било. Л. Каравелов, Съч. IV, 112. В детската стая започна инструктирането как да се храни бебето, как да се повива, как да се къпе. Δ В опаковката имаше упътване как да се употребява лекарството. Δ През цялото това време пред него стоеше въпросът как да избегне неприятността. Δ Мислите му бяха насочени към това как да се избави от досадния събеседник.
4. Въвежда подчинено сказуемно определително изречение (към подлога или допълнението), в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение. а) За начин; по какъв начин. Първата ни грижа беше как да изпълним годишния си производствен план. Δ Важното е кога и как ще започне есенната сеитба. б) За степен; колко. Аз го гледах как внимателно слушаше.
5. Разг. В конструкция между две еднакви форми на един и същ глагол (обикн. в мин. вр.). За изразяване на безразличие към нещо, примирение с нещо. — Било как било! Да мислим за друго!
6. Остар. и диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение. а) За начин — при посочване по какъв начин се извършва действието в главното изречение; както. Прихожда един кораб, отхожда друг, пак, как и напреж, стават предмет за обший разговор. С. Радулов, ГМП (превод), 18. Рекъл, Гаго, кому как драго. Π. Ρ. Славейков, БП II, 98. б) За начин и сравнение. Обикн. в конструкция така (тъй)... как, как... така (тъй) при подчертаване на еднаквост, равностойност в начина, по който се извършват действията в главното и подчиненото изречение. “— Тамо има една грудва ледена, / тамо има една чаша снежена, / как се топи тази грудва ледена, / тъй се топи момку сърце за тебе.„ Нар. пес., СбВСтТ, 626. Как йе се Петре пофали, / така йе цвете напрай. Нар. пес., СбКШ, 118. в) За сравнение — при изтъкване на разлика в качества (на лица или предмети); както. Баба Наца обикна тая гражданка .. Малко глезена ѝ се видя, .., но по-добре така, отколкото как ги има едни — ни дом знаят, ни мъж. Ст. Даскалов, СД, 203. г) За степен — при изтъкване на висока степен на качество, което може да е причина за действието в главното изречение; както, какъвто. “— Как съм бела и червена, / малко да съм по-висока, / цели свет би изгорила.„ Нар. пес., СбВСтТ, 493.
7. Остар. и диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време. а) При посочване, че действието в подчиненото изречение става преди действието в главното изречение; след като, като, когато. — Утре как ся зора цъкне, ще излезем един по един просто облечени из града. Ил. Блъсков, ИС, 69. Как зачу Мара таз дума, / станала й рано в понеделник, / че си Иванча йокъпа. Нар. пес., СбНУ XXIX, 36. Как стана Мирчо болерин, / болерин Мирчо, джелатин, / той доби до два синове. Нар. пес., СбНУ XLVI, 213. б) При посочване на начален момент на продължителността на период от време, през който протича действието на главното изречение; откак, откакто. — Три годин става, как се ожених. Бял ден не съм видяла. Елин Пелин, Съч. II, 150. Три деня вече и три нощи как Огнянов се скита из Стара планина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 170. Четирийсет години как Арнаутина живееше в това село. Й. Йовков, ПГ, 27. Ето десет години как той стои магазинер в кооперацията и тая златна пара му светеше вечер, когато прибираше селските пари в чекмеджето. Ст. Даскалов, БМ, 35. “— Синко Стоене, Стоене, / как лежиш девет години, / нито мреш, нито оздравяш.„ Нар. пес., СбНУ XLVI, 70. Там горе, зад балкана, има място — / не е прочуто, нето толко хубаво, / .. / Там диво, просто все; но на година шеста / как от туй място ази съм удалечен. Π. Ρ. Славейков, СК, 132. в) При посочване на начална граница на отрязък от време, през което протича определено действие; откак, откакто. От три години как се влачеха по съдилища, колчем случайно се срещнеха, погледите разменяха мълчаливо искри от дълбока омраза и ярост дива. Ив. Вазов, Съч. IX, 30. — Не мина през тук княз Алеко Богориди, ами отиде право в Карлово и оттам — в Казанлък .. — От четири месеца как е дошъл, още не сме го видели. Ив. Вазов, Съч. XXV, 12. г) Между две еднакви форми на един и същи глагол — при означаване на неопределено по трайност време на глаголното действие; колкото. Та станали, та търнали, / та вървели, как вървели, / кога близо наближили / до йовчере кехайове, / той им тихо йотговаре. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 57.
III. Като частица. 1. Във възклицателни изр. при изразяване на чувства, преживявания. а) Изненада, учудване. Адамов погледна парахода и направи презрителна гримаса: — Имам един там... Ама наш си е... — Как наш? Й. Йовков, Разк. II, 21. — Как, отец Йеротей оставя отключено? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 55. — Как, петстотингодишно царство, дето е плашило цял свят — стропаля ли се от няколко хлапаци с чекмаклии пушки? Ив. Вазов, Съч. XXII, 115. Милко: — Що стоите, бре! Горана го хванали? .. Κοсьο и Тошо: .. — Как, Горана да хванат? Ц. Церковски, ТЗ, 172. Например, ей тая сребърна гривна. Колко ли струва тя? Как — триста франка? Св. Минков, ДА, 22. — Право кажеш, Франциско — отговори той со запинание, — може бити и истина искам да ся женя; но това зависи от тебе. — Как! От мене? С. Радулов, ГМП (превод), 12. б) Възражение, несъгласие, недоволство. — Виж, Селямсъз, Варлаам не е писувал това. — Как не е? Кой не е? Ив. Вазов, Съч. VIII, 80. — Че какво да правя! Те после ще разберат, че са сгрешили. — Как после, като те запалят сега жив и изгориш. Ст. Даскалов, БМ, 46. — Хей, байо — викна той [Левски] и се наведе от коня. — Далече ли е касабата? — Как ще е далече? Ей я там хе! Четвърт сахат няма... Ст. Дичев, ЗС II, 654. — Къде ще вървим? .. — Как къде! Където и да е!... Казах ти — и в Пловдив можем да отидем... П. Вежинов, НС, 239. — Поздрав ще бъде от топа на Боримечката — усмихна се Борис. — Как по-здрав? — възрази веднага Кузман като долови, че Борис се присмива на топа му. Д. Талев, И, 481. — Той е стар, на, краката му вече не държат. — Не, не е стар, не е толкова стар! — извика нетърпеливо прислужникът. — Как да не съм стар? — изгледа го смаян старецът. Г. Караславов, Избр. съч. V, 241. Ще дойдеш с мене на Стамбул, / ще дойдеш, друго не бива. / — Жив да си, аго, недей мя! / Как ще оставя баща си, / майка си как ще замина? П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939. в) Възмущение, укор, протест. — Как, да убивам?— извика дяконът възмутен. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 55. — Иване, що си закъснял толкоз, Иване! — заговори тя [жената]. — И как си карал! Ще умориш конете бе, виж каква фанара се дига от тях.. .. Й. Йовков, ПГ, 25. — Боже, более, как не го е грях! — чупеше пръсти жена му и гледаше с омраза непобедимия български колос. Г. Караславов, Избр. съч. II, 35. А глиганът извиси още повече глас: — Храненик съм бил, а? Как не те срам бе! Ами че кой оре цялата гора, та да има къде да растат семената ви? П. Бобев, ГЕ, 28. — Не мога да мълча! Как ще мълча?... Елин Пелин, Съч. I, 153. Как си позволяваш! Δ Как се осмеляваш! Δ Как си разрешаваш! Δ Как допускаш!
2. В отриц. изр. (въпросителни или възклицателни) неутрализира отрицанието и придава утвърдителен смисъл. — Ти си видял отблизо тия работи... — Как не съм ги видял, господине? Ив. Вазов, Съч. X, 40. — А ти върна ли се вече? — подигна глава Вълко към сина си. — Как няма да се върна, като ми даде празна пушка? Пропуснах над десет гарги! — весело подхвърли Пейчо. К. Петканов, П, 16. — Значи заякът разбира, че следите му го издават и гледа да ги скрие? — попитах аз. — Ами че как иначе? Ем. Станев, ЯГ, 38. — Погаждат ли се?... — Как да не се погаждат, господин поручик! — усмихна се той. П. Вежинов, НС, 70. — Знам те, знам те! — заклати той глава. Как да не те знам! Г. Караславов, Избр. съч. I, 402. — Че вий видяхте ли ме? — засмя се Нона. — Как да не ви видях! Видях ви. Й. Йовков, ЧКГ, 146. — Иде ми да целуна земята, тате, разбираш ли ме? — Как да не разбирам. Г. Стаматов, Разк. I, 65.
3. Самостоятелно. Въпрос при неясно схванати думи; какво каза, какво, а. — Ти такова нещо видял ли си? — Как? — Една змия .. свила се на търкало в пепелта. Ив. Вазов, Съч. VI, 82. — Иван си дойде. — Как? — Казах, че Иван си дойде.
IV. Като междум. И удължено к-а-а-к. За израз на спонтанно чувство (радост, възмущение, недоволство, изненада, учудване и под.). — Как? Четири семейства и сте успели да образувате политически лагери? Ив. Вазов, Съч. XII, 121. — Върви към дяволите — изрева Бежан, .. — Как? Ти кому викаш? — отговори Веселинов. НБ, 1876, бр. 51-52, 200. — Кой заповяда това? — кресна извън себе си Орфей. — Младата господарка. — Каак? — изгледа го Орфей с разширени от почуда очи. Г. Караславов, Избр. съч. V, 311. — Истина е, г-жа. Същото чух и аз в града .. — Каак? И ти ли? Какво си чул? Й. Йовков, М, 152. — Видях дявола, видях дявола. .. — викал един .. — Как! Ти видя дявола? — рече му един приятел, който го спря. У, 1871, бр. 14, 223.
V. Съюз. Остар. и диал. Че. В тоя спомяник [на Палаузов] ся казва, как цар Асен искал от 4-те патриарси, .. и от гръцкия император да ся постави изново българский патриарх. АНГ I, 202. Симеон сега навива на маджарите и проважда да кажат на Лева, как не ще мир, а си ище робите, дето му ги продадоха маджарите. М, 1857, 94. С настоящето си съгласително обявяваме, как от началото на 10-ий януария 1868 год. ся съгласихме да търгуваме две години. С. Попов и др., ТБП, 12.
VI. Нареч.-предлог. Остар. и диал. Като1 (в 1 знач.). От ясно небе как зорница / ти мен любезна хубавице, / теб песен от любов изпях. Й. Груев, Г, 29. Яз запалиф, мила майко, она лепа църква, / ..; / Кога гореа, мила майко, младите дечина, / ми блееа, мила майко, как руди яганца. Нар. пес., СбБрМ,336. На порти дошла незнойна делия, / руса коса дури до пояси, / а пак нокти как остри сърпови. Нар. пес., СбНУ VI, 51.
◊ Ама как. Разг. Сложна частица. 1. В началото на въпросителни и въпросително-възклицателни изречения за изразяване на несъгласие, недоволство, възражение, раздразнение, яд, възмущение. Почна да смята на глас: .. колко ще получи, ако ги даде там, в кооперацията, и колко, ако ги работи сам. .. — Ама как?... Аз и децата ми да бъдем робкини, а па други, че имали повече земя да лапат... Само тая няма да я бъде. Ст. Даскалов, БМ, 18. — Ама как, не е ли пристигнал господин Трайчев? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 88. 2. За изразяване на висока степен на действието. От две години насам, брате, мрат, ама как мрат! Гинат сиромаси хора! Елин Пелин, Съч. II, 92. — Ама как се белеят платната, не можеш да си представиш! Ами <че> как. Разг. и (съкр. простонар.) амче как, ми как. Сложна частица за категорично потвърждение на нещо; не е възможно другояче, без съмнение. — Ти да не си българин? — попита недоверчиво един от тях. — Ами как? — усмихна се машинистът. — Не личи ли боята? П. Вежинов, НС, 28-29. Исак. Дойди, Тодорке, дойди. Тодорка (влиза). Ти тука ли си? Исак. Ами че как! Трябва да се нагледва, чедо мое, да не удари някак накриво. В. Друмев, И, 49. — Гледах им и това, машината, дето се лупат пилета, без квачка. — Ама вера? — Ми как!... Нали пред очите ми, цел двор с пилета, идат хората с кошници, вземат си ги все еднакви, хубави пилета. Ст. Даскалов, БМ, 23. — По всичко личи, майко, че не са способни за нищо. — Тъй, амче как! — отговори майката. А. Каралийчев, ТР, 177. Как <и> да е. Разг.; Как бъде. Диал. 1. За изразяване на безразличие или на снизхождение; по някакъв, какъвто и да е начин, някак си. — Да бръсна и да подстригвам как да е, се научих, но брадите са слабото ми място. Д. Спространов, С, 16-17. Съвест е туй, ти не можеш как бъде да я задушиш. Ст. Чилингиров, ХНН, 183. 2. Небрежно, повърхностно. Димитър беше закърпил как да е куртката си и сега обличаше шинела си. Й. Йовков, Разк. I, 26. Не целият Извор беше мъртъв — петнадесетина къщи живееха някакъв полуживот: закърпени как да е .., немазани, покрити със слама или със суха пържина. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 445. Как <и> как. Разг. 1. По някакъв какъвто и да е начин; все някак. Работим, бодем, хиляди игли за пара. Но как, как — изкарваме залъка... Ив. Вазов, Съч, IX, 44. Юрталана погледна кмета, погледна и околийския управител, и разбра, че тези хора не бяха го повикали за лошо. Те го затрупваха с въпроси, гледаха как как да го разговорят, да го разположат. Г. Караславов, С, 177. 2. На всяка цена, непременно, каквото и да стане. — Аз ще имам един чифлик. Как как, ще го имам. Й. Йовков, Ж 1945, 220. Горките българе! Вместо защита, посрещнаха байонет от царския чиновник Рауф паша, който заповяда на турците да ги върнат как и как назад. НБ, 1876, бр. 30, 116. Как <ли> не. Разг. По най-различни, по какви ли не начини. — Мъчеше се как не да ме придума. Κъща щял да ми даде .., не знам какво щял да ми даде. Й. Йовков, А, 40. Разпитвахме го как ли не, но нищо не каза. Как не. Разг. Като сложна частица. 1. За подчертаване на някакво твърдение; да разбира се, може ли инак. Баба Дона: — Ти познаваш ли се със сина ми? Какавидοв: — Кой, аз ли? Как не? Познаваме се от Калково още. Ив. Вазов, Съч. XIX, 6. — Изменил ли е в нещо нрава си, станал ли е малко по-добър? — Как не. Станал е, и много дори. Й. Йовков, Ж 1945, 153. 2. При изразяване на протест, несъгласие с нещо. — Да притворя прозореца —предложи Алекси. — Как не, искам чист въздух! Сп. Йончев, СбСт, 148. — Е, ти даде ли му [на глухото Кости]? — Вода ли? Как не, умряла бях за него! К. Петканов, СВ, 184. Как не как. Разг. При отговор на пряк въпрос — няма нужда, не е необходимо да се пита. Един странен глас профуча над нас и аз видях една голяма уста, .., и в нея застинал въпросът: че как тъй? — Как не как — знае устбашият. Това ми каза той, това ти казвам и аз. Ст. Чилингиров, ХНН, 119. Как не как, не ме разпитвай повече. Ка<к> щяло (ще). Диал. За изразяване на възражение. а) Как може, нима е възможно. — Дете е, ама и то разбира! Ще простине зер, как щяло да не простине!... Г. Караславов, Избр. съч. II, 134. — Коя ще бъде тая Мариница? Ти познаваш ли я отблизо? — Ка ще да не я познавам — познавам я! Елин Пелин, Съч. II, 91. — Ти ли го пусна вътре, а? — Как щяло, господин офицер, да го пусна! Не можех да отговоря. Страх ме беше да не излезе от мазето да ме гръмне. Ем. Станев, ИК III и IV, 476-477. б) Няма друг начин, друг изход, друг път. — Щом си отидат агарянците отвъд Великия брод, ние с готовност ще се бием. Клетва сме дали, .., как ще! Ст. Загорчинов, ДП, 369. Кога как. Остар. Всеки път когато, колкото пъти. Кога как видеше бедни ученици, състрадаваше ги, спомагаше им с книжки, перца. Ил. Блъсков, КУ, 6. Кое как. Разг. 1. По някакъв начин, някак си. Все пак никой не беше го чул да се оплаче, кое как той сварваше да свърже двата края, навиваше и харча, и работата си. Й. Йовков, СЛ, 77. — Беше тежко ранен в крака. А трябваше кое как да го измъкна из селото. П. Михайлов, ПЗ, 80. 2. Нехайно, небрежно. — Разровили нивата като кокошки, фукнали семето кое как и се измели. Н. Хайтов, ПП, 116. Кой как. Разг. Всеки който. Край широк друм, крачки десет, стърчал бурен висок гъстак. Сред него кръст, гроб забравен. Кой как минавал, отминавал го. Ц. Церковски, Разк., 280. Няма как. Разг. 1. За изразяване на примирение с някаква необходимост. Имах десет лева, ама ги дадох на Ваня. Нямаше как — на друго село отива, все могат да му потрябват... Г. Караславов, СИ, 298. 2. Като частица. а) За изразяване на превъзходна степен на качество, действие или състояние. “Дядо Славчо, ще му реча, Райка аз я обичам толкова, дето нема как.“ Т. Влайков, Съч. I, 1925, 145. И ней ѝ беше едно леко, едно хубаво, та нема как. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 51. б) Ирон. За отричане на преценка за висока степен на качество, действие или състояние. — Добре ли се чувствуваш? — Толкова добре, че няма как. Главоболието ми не минава вече трети ден.
Като съставна част във фразеологизми, напр.: Как го е майка родила, Как ми дойде на гайдата и др.
КАК, как-как и (удължено) ка-ак. Междум. Индив. За наподобявате на звук, издаван от жаба; квак, квак-квак. Т р е т а: — Кр. .. кр.. .. кр. .. мари, / жабокът го [щърка] умори! Ч е т в ъ р т а [жаба]: / — Вря-кикики, вряк, / как, как, как?... Елин Пелин, ПБ, 57.