КА̀КА, зват. ка̀ко, (рядко) в дат. пад. ка̀ки, мн. ка̀ки, ж. 1. По-голяма сестра. Сестра ѝ, .. ги посрещна на стълбата с варена царевица в ръка .. Седни, како, настани се на миндерчето! Чудомир, Избр. пр, 139. Па ще порасте и тя, ще ми бъде шътниче като каките си. Т. Влайков, Съч. II, 68. В България ся казва от всички българи на по-големий брат, батьо, а на по-голямая сестра — како. Г. С. Раковски, Π I, 89. „Геро ле, побратиме ле, / я иди, Геро, я иди, / та викай кака сестрица.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 227. „Да купя каки армаган / две златни влашки ябълки / .. / Как сладят каки ябълки, / тъй слади мене от кака.“ Нар. пес., СбВСт, 385.
2. По-голяма, по-възрастна сродница. В тоя край беше прието, като пристане булка, да нарича и по-младите мъжови роднини „бате“ и „како“. Кр. Григоров, ПЧ, 53. Рано на другия ден снаха му Ана отиде да го види .. — Братче Еньо, къде се изгуби, .. — Така се случи, како, не можах да дойда. Елин Пелин, Съч. III, 114. И на кака си [Петкана] думаше: / — Кайне ле, како етърво, / нагледувай ми къщата, / наслушувай ми дечата. Нар. пес., СбВСт, 481. Насреща иде Иванчо, / Иванчо, на Вела девера, / и cи на Вела продума: / — Върни са, како, върни са, / аз ще си Радка заведа. Нар. пес., СбВСтТ, 719. Она [Мария] на снаха говоре: / — Честита, како, благата, / коя е с толко сватове. Нар. пес., СбНУ XLVI, 232.
3. Обикн. в съчет. с женско лично име. По-възрастна от лицето, което говори, жена. — Как, учителката не знаете? Учителка Цонка? — попита също позачудена Милка. — У, кака Цонка! — извика първото момиче. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 46. — Стрино, мога ли да поседна малко? — попита младоликата пасажерка селянката .. — Каква съм ти стрина аз на тебе, мари! .. Та ти си ми кака, ако и да си с такава коса. Г. Караславов, Избр. съч. X, 114. Стрина Венковица от момиче още, като на ближна комшийка, викаше каки Вели „калино“, та и откак се ожени, продължаваше да ѝ дума така. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 215. Хубави моми ловченки, дос, / ой леле, како Марио, / длбока вода газеха, дос, / шарени поли дигаха. Нар. пес., СбНУ XLVI, 165.
4. Като частица. Разг. За изразяване на интимност. Ох, кака — повайка се Стефана, — уж щяха да те подсигурят, пък докъде я докарахме. Така ли се ражда! В. Андреев, ПР, 49. — Кой те праща при доктора, кака? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 199. — Добро вечер, стрино Цонковице! — Добро ви вечер, каки! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 11. Петкана конче назоби, / ..: / „Конченце, яралийченце, / се си ма, кака, слушало / и сега ще ма послушаш.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 444.
◊ Злата кака под корито. Диал. Употребява се, когато по-малката мома (подявката) е по-хубава от сестра си. Ожени се кака, дойде и мене ред. Диал. Употребява се, за да се изрази радост от дългоочаквано събитие.