КАКАВА̀НЯК, зват. -о, мн. -нци, м. Диал. Какаванин. Той застана на прага на стаята си и закрещя: Какаваняк! Калпазанин! На кесията ми да посягаш ти! ВН, 1960, бр. 2796, 2.

— Друга (простонар.) форма: каква̀нек.


Източник: Речник на българския език (онлайн)