КАКАЛА̀ШКА ж. Диал. 1. Оронен царевичен плод; кочан. Един от ценните заместители в строителството са оронените царевични кочани или така наречените какалашки. ВН, 1960, бр. 2707, 4. Материалът, който се използува за дълбока постеля, може да бъде най-различен — дървени стърготини, суха нарязана слама, талаш, плява, сухи листа, смлени какалашки. Е. Греков, ИОП (превод), 39. Между подковата и мотиката напипа пила; вместо дръжка на единия ѝ край бе забучена какалашка. Й. Радичков, СР, 126. Тапа от какалашка.
2. Неоронен царевичен плод; мамул. Свраката също мина през прага, .., клъвна пътем какалашката, а човекът се совна да я настигне с няколко скока. Й. Радичков, СР, 126.
3. Сърцевина на плод, където се намира семето (Н. Геров, РБЯ).
4. Шикалка, шишарка (Вл. Георгиев и др., БЕР).
5. Чушка, пипер.
— Други форми: какаля̀шка, кокала̀шка, кукула̀шка.