КА̀КАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Обикн. за дете — ходя по голяма нужда; изхождам се, акам. Когато ти си какала по двора, / аз, момне ле, бях старши санитар. Сл. Красински, БН, 130. — Байоо, ми се мокат, ми се какат! — Пред мене мокай, зад мене какай! — Не, байо, срамота йе. Нар. прик., СбКШ, 51. Прела баба чункичка, / клала га на бочвичка. / Дошло ере, какало; / дошла коза, мочкала. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 45.