КАКАНЍЖА1, -еш, мин. св. каканѝзах, несв., непрех. 1. За кокошка — издавам еднообразни, често провлечени звуци (ка-ка-ка), обикн. преди снасянето на яйце. Отрано започват да трополят коли по улиците, отрано започват да шетат и да каканижат по двора кокошките. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 297. Къщата на учителя Тръндафил .. спеше сладък, безметежен сън. Под балкончето каканижеха кокошки, заровени в пръстта. М. Кремен, СС, 38. Из двора каканижеха кокошки. Петелът стоеше на един крак пред вратата на кухнята. Ст. Мокрев, ЗИ, 352. Каканижеш като кокошка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Говоря дълго, досадно, без прекъсване. „На един човек му дай късмет, па ако щеш, захвърли го на смет...“ — продължаваше да каканиже Селимски. В. Нешков, Н, 54. — И ние сме били млади, бе — каканиже той. — И ние сме лудували. Ама такива работи не сме правили. К. Калчев, ДНГ, 120. ● Обр. Внезапен залп, разкъсан, но силен, спря дишането им. Картечницата каканижеше задъхано. В. Андреев, ПР, 91.
— От гр. κακα(κ)ανίξω ‘кудкудякам’.
КАКАНЍЖА2, -еш, мин. св. каканѝзах, несв., прех. Разг. Ирон. и пренебр. Разказвам, говоря, пея, пиша нещо, което се приема с досада, с пренебрежение. — И защо ще ти плаща държавата тия пари? За да си клатиш краката и да каканижеш стихчета. М. Грубешлиева, ПИУ, 99-100. — Хоо! — викна ханът и започна да куди Честслава с подигравателна, разточена, хленчеща реч: — Князът наш оставя днешната работа за утре. Мила бабо, бивало те само да каканижеш приказки. Й. Вълчев, СКН, 405. Заедно с тях [драматурзите] се появили / и първите лирически поети, / които каканижели куплети / за любовта, за китни панорами. Кр. Вълков, МОО, 202. каканижа се страд.