КАКАНЍЖЕНЕ, мн. -та, и -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от каканижа1. Около тях [пиленцата] бавно се разхождаше с радостно каканижене едра жълтеникава квачка. К. Петканов, ДЧ, 42. Натъжената от самотност котка, .., замяука, а свинята в кочината се присъедини към общата врява и с квиченето си заглуши и каканиженето на кокошките. Ем. Станев, ИК I и II, 171. Увлечен в сладкодумното каканижене на мастития педагог .., аз не видях точно какво направи келнерът. В. Ченков, СбСт, 339.
— Друга (диал.) форма: каканѝжане.