КАКА̀Ч м. Диал. 1. Вид сушено или пушено месо; пастърма. В Котел между жените в женската работа имаше най-голяма взаимопомощ при кълцане на месо за суджуци, варене саздърма, варене на кокалите за червиш, при приготовляване на какач с ребра. Ив. Хаджийски, БДНН II, 72.

2. Къс, парче от месо. Един какач пастърма. Т. Панчев, РБЯд, 153.

3. Прен. За човек или домашно животно — сух, мършав, дръглив.

— Тур. kаkаç.


Източник: Речник на българския език (онлайн)