КАКВО̀. Вж. какъв.
КАКВО̀ въпрос. местоим., ср. (вместо същ.). I. В пряк въпрос. 1. За запитване относно предмет, действие, събитие, явление; що. — Тук какво има? — каза друг, като пипна куфара във файтона му. Ив. Вазов, Съч. XII, 131. — Какво те носи при мене? Отдавна не си минавал — попита Чанев. Д. Спространов, С, 220. Архиварят дига глава от вестника и поглежда разсеяно посетителя. После пита: — Какво обичате? Св. Минков, ТК, 191. Цена: — Аз го харесах. Марта: — Какво му хареса! Не го ли видиш какъв е. П. Тодоров, Събр. пр II, 301. Какво е това? Δ С какво ще пътуваш? Δ Вие по какво сте учител? Δ Какво работиш? Δ С какво се занимаваш? Δ Какво търсиш тук? Δ Какво искаш? Δ Какво има за ядене? Δ Какво означават тези букви? Δ Какво ще ме посъветваш? Δ Какво ще ми направиш? ΔКакво съм ти виновен аз?
2. За запитване относно същността, характеристиката на нещо. Жената днес — това е вселената. Тя дава украшение и сила на живота. Какво е человечеството без жената? Ив. Вазов, Съч. XIX, 8-9. — Какво бях и какво станах! — въздишаше той. Елин Пелин, Съч. III, 27. — Коне! — усмихна се присмехулно главният прислужник на владетеля. — Какво са конете? Нищо. Г. Караславов, Избр. съч. V, 233. Какво са хората за мене и какво съм аз за тях? Елин Пелин, Съч. I, 135.
3. С крат. лич. местоим. в дат. и глаг. съм, ставам — при запитване относно състоянието, положението или качеството, достойнството на някого или нещо. Детето отново проплака и Елена се приближи до люлката и взе да я клати. — Какво му е, болно ли е? — попита с шепот Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 474. — Какво ти е, невесто? Болна ли си? Елин Пелин, Съч. III, 72. — Какво ти е, Монке? — Не знам. Притъмня ми, подкосиха ми се краката. Б. Болгар, Б, 34. Ти трябваше да вземеш Станка гърбавата. Какво му е на момичето? А пък тоя имот, дето има баща му, .., всичко твое щеше да бъде. Елин Пелин, Съч. II, 132. — Какво му е на примуса? Пуши ли? М. Грубешлиева, ПИУ, 132. — В България никога не е имало кастови титли, .. Бай Малин цъкна презрително с език и ме прекъсна: — Какво ѝ е на титлата? Др. Асенов, СВ, 74.
4. Разг. Във възклицателно-въпросителни изречения (риторичен въпрос). За израз на изненада, учудване, недоумение, отрицание, пренебрежение или възражение. „Боже мой. Какво вѝдя... череп!“ П. Р. Славейков, СК, 116. Какво от туй, че сняг белее / по планините в нощта! / Да вдигнем чашите за нея — / за пролетта и радостта! Мл. Исаев, ЯД, 45. Ще те набия! — Е и какво! Δ Какво да говоря с него?! Ако не иска да работи, да си отиде. Δ Какво като не иска?! И без него ще минем.
II. Въпрос. местоим.-съюз. 1. Въвежда въпросително подчинено допълнително изречение (непряк въпрос) за запитване относно предмет, действие, явление; що. Помниш ли какво беше някога, когато бяхме мънички! Елин Пелин, Съч. III, 30. — Ненчо, защо не ми кажеш какво ти е! Не само, че си болен. Ив. Кирилов, Ж, 102. Попитах я какво ще прави утре.
2. Въвежда съобщително подчинено допълнително изречение, с което се обяснява, уточнява характерът, признакът на нещо или някакво действие, състояние. Тя познаваше по очите какво иска той и какво му трябва. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Той не знаеше какво да отговори. Ив. Вазов, Съч. XXII, 189. Тия мълчаливи погледи му подсказваха какво би могло да произлезе от това. Ив. Карановски, Разк. I, 152. — Мамо, ще ида в гората да видя какво е станало с кравата. А. Каралийчев, МО, 5. Ала сърните го [мечето] гледаха със страх. Малкото сърне се разтрепера. А старата сърна дигна крак и дордето Мечо разбере какво ще прави, удари го с копитото и така го ритна, че Мечо се търкулна презглава, та чак в дола. Ем. Станев, ГЧ, 10. Болен ли да съм? Аз какво е болест, не знам. Й. Йовков, ЧКГ, 168.
3. Въвежда подчинено определително изречение. а) След същ. име. Воденичарят, обезумял от страх при мисълта какво го очакваше сега да види, ревеше като звяр за помощ. Ив. Вазов, Съч. XXII, 22. Всяка сутрин нареждаше кое, как и от кого да се свърши. Направи сметка за колко дни и с какво ще засеят не-засетите ниви. Г. Караславов, ОХ I, 362. Изведнъж я обзе въпросът, какво щеше да прави до сутринта. Δ Мъчеше се да добие представа, какво би станало след заминаването ѝ. б) След показ, местоим. това, то. Любознателни са били те и чели са много, .., но какво са разбирали от четеното, то е друг въпрос. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6. Това, какво мислиш ти по тоя въпрос, сега е най-важно.
4. Въвежда подчинено подложно изречение. Не се чуваше какво реди, какво дума в плача си Пауна. Й. Йовков, СЛ, 128. Телефонът пращеше и не се разбираше какво му говорят. Δ Съвсем е ясно какво искаха да му кажат.
5. Въвежда подчинено сказуемно определително изречение. Първата грижа беше с какво да се оправдае. Δ Интересното е какво ще му се съобщи утре.
6. Разг. В конструкции между две еднакви форми на един и същи глагол (обикн. в мин. вр.). За изразяване на безразличие към нещо, примирение с нещо. — Пендо, не се блъскай тамо с хоратите, / недей да човъркаш моите стари рани. / Било какво било, ти него мани, / кое е минало, оно се не връща. Елин Пелин, Съч. V, 153.
IIΙ. Като въпрос. нареч. Разг. 1. Във въпросително-възклицателни изречения. Когато се пита относно причината, основанието за някакво действие и същевременно се изразява възражение, несъгласие, недоволство; защо, откъде накъде, как така. — А из кои улици ходиш? — Какво ще ти ходя из улиците? Ив. Вазов, Съч. IX, 107. — Как живееш в планината... молиш ли се на бога? — Какво ще му се моля, .. Чудя му се. Елин Пелин, Съч. IV, 41. — Нали щяхме да разглеждаме двореца? .. — Какво ще му разглеждаме, нищо интересно няма. Кл. Цачев, СШ, 127. — Петю ще ходи някъде! .. — Е? — рече той .. — Да го спра ли? — Какво ще го спираш? — сопна се тя. — Виж де ще иде, та... Г. Караславов, Избр. съч. I, 207-208. Какво гледаш бе, папуняк, и ти ли си на нейния ум, и ти ли ще ходиш под байряк? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 18. — Мамо, щрък! Мамо, щрък!... — Какво се дерете бре, проклетници проклети! Елин Пелин, Съч. II, 8.
2. Остар. и диал. Как. Що чиниш, какво си? Децата що чинят? Елин Пелин, Съч. II, 16. Ако намерим по кола и половина сено — това е. А с кола и половина какво ще прехраниш толкова добиченца? Т. Влайков, БСК II, 177. — Какво се зовеш по име? — попита съдията. Ив. Вазов, Съч. VII, 46. Какво чудно захожда там слънцето! Н. Бончев, Ρ (превод), 68.
IV. Като частица. 1. Отклик при повикване или за запитване относно неясно изказани или недочути думи; моля, как, а. Той мисли, че брат му го вика за нещо и тихо се промъква до него. — Какво? — Няма нищо. Елин Пелин, Съч. III, 95. — Ей, слушай, хей! — Какво? — обърна се непознатият и се спря. Елин Пелин, Съч. IV, 44. Варвара (със съжалителен замах го спира): — Знаеш ли, Ненчо? Ненов: — Какво, Надя? Ив. Кирилов, Ж, 92-93. „Аз ида тука да съставим дружби / за назначение... на държавни служби!“ / — Какво, какво? Премина глух мълвеж, Ем. Попдимитров, СР, 20.
2. В началото на въпросително или въпросително-възклицателно изречение. За усилване или за израз на учудване, недоумение, възражение. Мишо подсмърчаше под кожуха с широко отворени очи. Старецът го усети и трепна. — Мишко, ти какво... плачеш ли? Да не съм те нещо наскърбил? А. Каралийчев, ТР, 6. Какво, гемии ли имаш на морето, та умът ти не стои в главата? Ив. Вазов, Съч. XIX, 5. — Право да ви кажа, недоумявам, чета некролозите и се чудя .. Добродетели, качества, достойнства... разхвалили го като кон, когато се продава на панаир. Всъщност какво — един изтънчен мошеник, един развратител на българския народ. Елин Пелин, Съч. IV, 155. — Ти какво, полудял ли си? Кой ти позволи да ковеш по стените? М. Грубешлиева, ПИУ, 13. — Какво, ще има ли дъжд? Δ — Ти какво, уплаши ли се? Δ — Вие какво, не искате ли да гледате филма?
V. Като междум. Обикн. с удължаване на крайната гласна. За изразяване на изненада, недоумение, учудване или недоволство, възмущение, укор. — Химия учил ли си? — Какво?! — попитах аз крайно зачуден. Ал. Константинов, Съч., 21. Матьо бързо скочи от канапето и твърдият му поглед се разгоря в тревога. — Какво? И тя ли е била арестувана? Д. Ангелов, ЖС, 65-66. Какво? Три-четире само недели, за да се отиде в Америка и тази голяма част на света беше непозната на старите гръци и римляни! С. Бобчев, ПОС (превод), 275. — Вие сте арестуван. — Каквоо? И от кого? Δ — Аз, чичко, се готвя за артист. — Каквооо? — Искам да играя в театъра.
VI. Съюз. Остар. и диал. 1. Въвежда подчинено допълнително изречение след глаголи: зная, казвам, говоря, вярвам и под.; че. Не ще ни дума, че бай Мичо вярваше, какво Русия е непобедима. Ив. Вазов, Съч. VIII, 65. Тая действителност ни учи, какво работите съвсем не стоят така, както на тях се представлява. Г. Георгиев, Избр. пр, 57. Секи българин, .., знае вече, какво днес е минутата за въстание. НБ, 1876, бр. 21, 81. От това ся види, какво знаменателят всегда изображава величината на частите, а числителят показва числото на частите. Хр. Данов, ТПЧ, 121.
2. Въвежда определително изречение; че. Из народа ходи слух, какво царят побегнал. Д. Войников, РК, 26. Преди четире дни дохожда тука известие от Едрене по телеграфа, какво Хрисант ся врънал за Филибе. АЦГ I, 99. Сега това „мармаро“ се чуваше от много места и звучеше тъй, че човек оставаше с впечатление, какво пъдпъдъкът е твърде наблизо. Ем. Станев, ЯГ, 25.
◊ Какво <и> да е. Разг. Нещо, безразлично що. Ильо се стресна — така се събуждаше от лек и приятен сън. „Ех, какво да е там, само живо и здраво да е“, укори се той и след малко пак си помисли, че ще бъде много добре, ако е момче. Г. Караславов, СИ, 235. Дай ми какво да е ядене. Какво <ли още> не. Разг. Най-различни, най-разнообразни неща. — Аз чух какво ти каза баща ти .. Да не си ме вземал, че съм била богатска дъщеря, щяла съм да ти искам какво не. Й. Йовков, Б, 81. Всичко потъваше в столицата. А оттам излизаха други коли, натоварени с подкови, острия на копия, мечове, щитове и какво ли още не, което можеше да служи при война. Й. Вълчев, СКН, 335. Какъв <и> да е (бъде). Неопр. местоим. Разг. Безразлично какъв; всякакъв, някакъв. С колегите си се погаждаше, .., при това никой не беше го видял да вземе в ръцете си какъв да е вестник. Г. Караславов, Избр. съч. II, 205. — Напишете ми някоя своя мисъл за спомен. Хилков взе албума смутен. — Каква мисъл? — Каква да е. Ив. Вазов, Съч. XII, 185. Сиромах, богат, какъв да е, сичките господ ще ги съди. Π. Ρ. Славейков, БП II, 114. Какъв <ли> не. Обобщ. местоим. Разг. Всякакъв, най-разнообразен. — Някога хей там под Звезданица каква гора е имало. Гъста гора, дето се е въдил какъв ли не дивеч. Кр. Григоров, Р, 119-120. Тя вика скришом врачки, прави магия, полива тайно Еньо с какви не води и бурени. Елин Пелин, Съч. III, 139. Няма какво. Разг. 1. За изразяване на примирение с някаква необходимост. Заигра ми нещо вътре, в сърцето, но кому какво да кажа? Всичко е по план и ред: плащат си хората с долари, трепят и... няма какво. Н. Хайтов, ДР, 202. — Няма какво — поклати глава той. — Ще почакаме да дойде по-силен човек от нас, че да ни разчисти пътя. А. Каралийчев, СР, 50. 2. Пред подчинено изречение със съюз да за изразяване на липса на необходимост за извършване на действието в подчиненото изречение; не е необходимо, не е нужно. Мили тате, мила сестро Мино, моят час дойде. Аз отивам при мама и при Лора. Много съм измъчен и няма какво да се бавя. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 292. — Пусни ме да занеса думата ти в Стамбул, Фейзи ага — жалко се обади еничаринът, .. — Няма какво друг да носи думата ми до Стамбул — отговори през рамо. — Ще дойде време сам да я занеса! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 480.— Няма какво да влизам, ами вие елате!— смъкна Гана товара от раменете си внимателно, като че носи стъкло. Ст. Даскалов, СЛ, 108.
Като съставна част на фразеологизми, напр.: Какви ги дъвча. Какво ти е доброутрото. Какво му душа иска (сака). Какъв вятър вее (духа, духва / духне, задухва / задуха, завява / завее, повява / повее) и др.
— Други (съкр. диал. и простонар.) форми: къв, ква, кво, кви.