КА̀КЕНЦЕ, мн. -а, ср. Разг. Умал.-гальов. от каке. „Ш пия от тоз кладянец, мар како!“ А тя му казала: „Недей пи, какенце, йе станеш мечка — тук йе пила мечка.“ Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 166.
