КА̀КИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи, който е на кака. — Откъде си пипнал тоя съвсем нов чорап? .. Измъкнах го от какиния сандък. М. Грубешлиева, ПИУ, 154. Аз отидох, мамо, аз отидох / no-нагоря, мамо, по-надолу, / там намерих, мамо, там намерих / какините, мамо, златни чехли. Нар. пес., СбНУ XXVI, 99. Добрин си майка послуша, / no-скоро конче покачи, / силно го сбута — препусна / към Сандовите чифлици, / към какини си дворове. Ц. Церковски, Съч. II, 205.
2. Който е свързан с кака. По-късно аз разбрах особените неща, които ставаха през тая нощ и обясних си тогава разправиите около какиния годеж. Т. Влайков, Пр I, 314. Аз знаех как се радва и как трепери тя над какините Донини деца, как ги реди и нагажда за всичко. Т. Влайков, БСК I, 504. Какиният Гинкин мъж ядеше пред себе си смирено. Ив. Вазов, Съч. XXII, 51. Йордан: — Запрянко? Какиният Маринин син? Къде го убиха? Кога? Баба Славка: — Ами ти не знаеш ли? Във войната го убиха, сине. В Унгария. Г. Караславов, Избр. съч. X, 144. Плетях под какиното напътствие. Какини песни. Какини клетви.
3. Като същ. какиният, какината, какиното, какини. Галено или фамилиарно обръщение на сестра, сродница или по-възрастна жена към по-малък брат, сестра, близък или към животно, предмет. — Како, ще пия вода от този кладенец, .. — Не пий, какиното — отвърнала Марийка. А. Каралийчев, БС, 7. — Много си малко, какиното, водата още не те познава. К. Петканов, В, 4. Какините пиленца, кът, кът, кът! / Ще ви нося, какини, / просо всеки път. Чичо Стоян, ЧК, 73. Пък стана, че си [Марийка] повика / най-малко братче Иванча, / .. / — Носи, Иванчо, туй писмо, / носи го, мило какино, / във горна махла болярска. Ц. Церковски, Съч. II, 192. „Какино конче ранено, / ранено, па неяздено! / Чопрази ще си разтура — / копита ще ти посребра!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 87. — Слънчице, мило какино, / нали ти кака заръча / до пладне, слънце, да грейеш, / от пладне в облак да влейеш, / че изгоряха нивето, / нивето, слънце, сеното! Нар. пес., СбНУ XLVI, 270.
4. Като същ. Само мн. какини. Разг. Домът и семейството на кака. Какини имат четири деца — все момиченца. Т. Влайков, БСК I, 508. — Да бяхме минали покрай какини! — Нали ти казах, Велика ще дойде подир малко с Кина! К. Петканов, МЗК, 34. — Оставиха ме самичка, да се чудя какво по-напред да направя! Пеньо отиде да навиди пченицата, .., а Нишка се пръждоса по едно никое време да помага на какини си! Г. Караславов, СИ, 231. Па се повърна назад и тръгна към какини Гинкини. Ив. Вазов, Съч. ΧΧΙII, 193. Слънцето трепти, захожда, / Дамян си коня изводя, / за Зайчар село йотива, / йо какини си престига. Нар. пес., СбВСт, 284.