КА̀КИНКА, зват. -о, мн. няма, ж. Разг. 1. Какичка. Какинка я няма. Δ Ще те чакам, какинко.
2. Обикн. членувано какинка<та>. Фамилиарно обръщение към близък човек. Казвам ти, какинката, така не може. Δ Аз на тебе, какинка, ще ти откъсна ушите.
