КА̀КТО относ. нареч., относ. нареч.-съюз и съюз. I. Относ. нареч. Обикн. в реплики при отговор. За посочване на начина на действието; по какъвто начин. Сега полученото число разделяме с делителя и намираме за частното още една цифра. Продължаваме както по-горе, догде разделим всичкото число. К. Кърджиев, А, 50. — Избягаха ли? — Да! — А как? — Кой както можа. Δ Веселиха се дълго и до късно. — А как? — Всеки както му хареса.
II. Относ. нареч.-съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за начин. 1. За посочване по какъв начин се извършва действието в главното изречение; по какъвто начин. — Той както ми говори, Цвето, не се е пошегувал. Елин Пелин, Съч. III, 121. — Той [Лозан] си живее там както си иска. Праща ѝ по някоя пара, но само това ли е нужно? Д. Талев, И, 373. Ти стой както трябва, че нека ти думат каквото не трябва. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 165. Войниците спят както завърнат върху мократа слама. Л. Стоянов, X, 114. ● В елиптично изречение. Камбаната биеше все така бързо и непрестанно както от сутринта. Елин Пелин, Съч. III, 89. Деня и нощя кръстосват и пазят тъй внимателно прохода .., както своите очи. Ст. Ботьов, Κ (превод), 62. Ти удържа и този път, както в най-тежките години от своя живот.
2. За начин и сравнение. Обикн. в конструкция: така (тъй)... както (и), както... така (тъй) и. За подчертаване равностойност в начина, по който се извършват действията в главното и подчиненото изречение. Изпратиха ги тъй, както бяха ги посрещнали. Й. Йовков, СЛ, 40. — Не ти казвам, ама нели има и една приказка: както сърце болело, така и очи плакали. Д. Талев, ПК, 517. Полето е пусто, снегът стои тъй, както си беше навалял. Й. Йовков, ΒΑΧ, 118. Майко мила, и ти татко — свети, / прегърнете своя роден син, / той бе литнал във света безкраен, / както литват в тъмнина искри. Кр. Велев, ПЗБ, 60.
III. Съюз. А. Подчинителен. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за сравнение. а) При посочване на еднаквост, сходство на предмети, факти, явления, действия в главното и подчиненото изречение. (Понякога при елипса на глагола в подчиненото изречение). Невидима сила, .., стоеше зад нас и ни тласкаше напред, както ярката, ослепителна светлина привлича и зове заблудените в нощта птици. Й. Йовков, Разк. II, 132. Кай я гледаше. Тя беше хубава, много хубава .. Сега тя не изглеждаше направена от лед, както по-рано, когато му кимаше с глава през прозореца. Св. Минков, СЦ (превод), 43. Погълнат от такива вълнующи размишления, страстни и жестоки, както самата минута, .., Огнянов стоеше над трупа и гледаше захласнато. Ив. Вазов, Съч. XXII, 198. Зашеметиха тия прости думи / сърце и памет Бойку, както есен / зашеметява вихър сух листец. П. П. Славейков, Събр. съч, I, 156. Потъмнява гората прекрасна / под студения дъх на нощта, / както гасне сребристият блясък / на разплавен, изстиващ метал. В. Георгиев, ПП, 54. б) След отрицателно главно изречение. Обикн. в конструкция: така (тъй)... както. При съпоставяне на качества или действия в главното и подчиненото изречение по отношение на степента на проявата им; толкова ... колкото. (Често при елипса на глагола в подчиненото изречение). Мичкин бе виждал хиляди пъти как нощта умира... и се ражда денят, но никога зората не му се бе виждала тъй свежа и хубава, както сега. Д. Димов, Т, 614. Физиономията му не беше страшна, както името му и делата му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 20.
2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за степен. При изтъкване на висока степен в проявата на качество или действие, която се представя като основание, причина за осъществяване на действието в главното изречение. (Понякога при елипса на глагола в подчиненото изречение). Така накитена и пременена, па и както беше хубава, като иде на хорото, ех, то вече не можеш да ѝ се нагледаш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10. — Стой, питке житена! Както съм пригладнял, наведнъж ще те лапна, .. — Недей, вълчо, брат да ми си! А. Каралийчев, ПС, 8. При тая имотност, па и както си бе и инак добър и паметен, дядо Славчо беше много и на почит у хората. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 6. Клети сиромаси са и двамата. Дрехите им — окъсани, увиснали, и както са брадясали и неостригани и двамата от Коледа насам, отдалече ще ги помислиш за кукери. Чудомир, Избр. пр, 1. Жално ми е, че няма възможност да ти прочета повестта, а ти би ми дал много неща, както си начетен и сведущ по нашата история и разполагаш още със съчинения по нея. Ив. Вазов, НП, 46. Както страшно гледаше, всички го избягваха.
3. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време. а) При изтъкване на едновременни действия; във времето когато. Както стоеше прехласната и слисана от горестта си, тя видя из прозореца тълпа башибозуци. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 163. Както си приказваха, .., изведнъж младите козари се зауслушваха. Чудомир, Избр. пр, 21. Смъртна умора сковаваше премръзналите отново тела на партизаните. Те заспиваха, както вървяха. З. Сребров, Избр. разк., 112. Панко надигна жадно бутилката [пивоквас] и както пиеше сладката и тръпчива течност с приятна миризма на квас, прочете голям надпис, окачен над входа на бараката. П. Здравков, НД, 176. — А стига, стига пък ти! — побутва я с лакът той, както сядат на пейката в канцеларията, и навежда очи да не се издаде. Ст. Даскалов, БМ, 25. б) При изтъкване на действия, които настъпват непосредствено едно след друго. Една привечер, както Иван седеше и отупваше с пръчка един нов калпак, вратата на дюкяна му се отвори и вътре влезе непозната жена, забулена с черна забрадка. Св. Минков, ПК, 31. Както бях се замислил, изведнъж забелязах един човек, който излезе от гората. М. Марчевски, ОТ, 46. Както си седеше тъй умислена, зачува, че някой възлизаше бърже из стълбата. У, 1870, бр. 5, 76. Майката до своя малък син / е заспала, както му е пяла. О. Орлинов, П, 60.
4. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение, с което се посочва известна причинност за осъществяването на действието в главното изречение. Гузен, както беше, той трепна. Ив. Вазов, Съч. XII, 107. Брат ми рече: — Както хапнахме, както пийнахме, да има сега една мечка да се преборим, да си поразтроша кокалите, че да видиш тогава, какво направям. Елин Пелин, ПР, 185-186. В неделя той отиде у тях на обяд, както бе поканен. Ив. Вазов, Съч. XII, 184.
5. Въвежда вметнато изречение за изразяване на чуждо или собствено мнение, като пояснителна бележка към съдържанието на главното изречение или към отделна негова част. Тя беше просто, както се изразява народът, обичлива. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 15. Борбата, както казват, е епична. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 130.
6. Въвежда вметната част на изречението или вметнато изречение за подчертаване на обичайността на съобщаваното в главното изречение. Стринини Венковичини, както всякога, посадиха на две ниви кукуруз. Т. Влайков, БСК I, 255. Черквата пусна и народът занавлиза в училището, както е обичаят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67. Той завъртя ключа на кръчмата, както често правеше, и си отиде.
Б. Съчинителен. Съотносителен съединителен съюз. В конструкция: както така <и> (тъй) <и>). За свързване на еднородни части на изречението при изтъкване на някаква равностойност или общовалидност. В Българско не ще има цар, а народно управление .. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди, както българинът, така и турчинът и пр. Г. Бакалов, Избр. пр, 170. Злати Василев, .., гледаше право в лицето на началника си и чакаше с еднаква готовност както мъмренето за несполуката си, така и заповед за нови дирения. Д. Ангелов, ЖС, 53. Двамата малчугани — Асен и Петър — бяха големи закачки, биеха се както помежду си, така и с чуждите деца. Сл. Трънски, Н, 134. Както человеците, тъй и животните имат нужда да ядат, защото с яденето ся хранят, растат и могат да живеят. П. Р. Славейков, ПЧ, 9.
◊ Както и. Сложен съюз. За присъединяване — при добавяне на части на изречението, за да се изтъкне някаква еднаквост. Идеха и ония, които не разполагаха с големи средства, както и сиромасите, както и гладните. Ив. Вазов, Съч. VI, 26. С горещата си привързаност към новото взаимно училище, .., както и с непосредствената си дейност, Р. Попович допринася твърде много за активизиране на общественото съзнание на карловци. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Два три деня той яде на вяра у Странджата, както и Хаджият, както и Попчето. Ив. Вазов, Съч. VI, 31. Никога през ум не му е минавало това. Човек рядко мисли за измяната на жена си, както и за смъртта. Г. Стаматов, Разк. II, 20. Частната собственост и нейното наследяване, както и частният почин в стопанството се признават и защищават от закона. Конст., 5. Както и да е. Обикн. вметнато. За изразяване на безразличие или снизхождение; безразлично какво. Ние с Маргаритка си купихме лодка .. Всички ни се чудят на ума — лодката е нещо съвсем непрактично, особено в София, .. Както и да е, лодката е купена и връщане назад няма. П. Незнакомов, МА, 36-37. — Както и да е, Павел има образование. Елин Пелин, Съч. III, 17. — Както и да е, това не е важно. Както когато. Сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за съпоставяне на действието на главното и подчиненото изречение относно начина на извършването им при условие, че се осъществи действието на подчиненото изречение. О, Българийо, ти никога не си тъй мила, както когато сме вън от тебе. Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно. Ив. Вазов, Съч. VI, 10. Две големи лапи го [Жак] опипаха грубо, но набързо, както когато се търси оръжие. Б. Райнов, ДВ, 198. Според както. Сложен съюз. Остар. Въвежда вметнато изречение; по начина, по който. — Според както ся говори, види ся на здраво да ся занимават, за да ся направи железен пут между Цариград и Белград. ЦВ, 1861, бр. 41, 4. Така както, тъй както. Сложни съюзи. Въвеждат подчинено обстоятелствено изречение, с което се характеризира начина на действието в главното изречение; по начина, по който. Ето — аз дишам, / работя, / живея / и стихове пиша / (тъй както умея). Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 15. Ще постъпя така, както желаеш.
Като съставна част на фразеологизми, напр.: Както го майка родила. Както дявола чете евангелието. Както ми дойде. Както ми свирят, така ще играя и др.