КА̀КТУС м. 1. Пустинно многогодишно тропично и субтропично растение с месесто стъбло, покрито с остри бодли и власинки, което у нас се отглежда като декоративно, обикн. за стайна, вътрешна украса. Cactus. Постоянни обитатели на мексиканските и южноамериканските пустини и полупустини са кактусите, които поразяват с разнообразието на формите и размерите си. Ст. Драганов, ФБР, 31. — Видяхме огромни кактуси, преборили се с пустинята. Те се бяха научили да побеждават сушата, като крият оскъдната си влага в острите бодли. К, 1963, кн. 3, 44.
2. Само мн. Бот. Семейство двусемеделни растения с разнообразни и оригинални външни форми. Cactaceae.
— От гр. κάκτος.