КА̀КУЛ м. Диал. Дървена кукичка, ченгелче, което служи за окачване на нещо. С такива какули окачват под стрехите изсъхналите низаници тютюн. Т. Панчев, РБЯд, 153.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
