КА̀КУЛА ж. Остар. и диал. 1. Салвия; конски босилек.

2. Градински чай; какуле. Чаят пръв път ся донесъл в Европа, .., от холандезите, които го заели от Китай в замяна с какула. ИЗ, 1877, 434.

— От араб. през тур. kakula, kakule.


Източник: Речник на българския език (онлайн)