КАЛЕЗМА̀РКА1 ж. Диал. Жена калезмар; шаферка, калесарка, калеска2.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
КАЛЕЗМАРКА2 ж. Диал. Торба, в която се поставят бъклица, цветя или клонки при канене на сватба.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.