КАЛЕЙДОСКО̀П м. 1. Уред, състоящ се от зрителна тръба, в която са поставени няколко продълговати огледала под ъгъл и цветни дребни предмети между тях, образуващи симетрични красиви фигури при движението на тръбата. Плоското огледало намира широко приложение освен във всекидневния живот и като съставна част в много оптични уреди, .., в калейдоскопа, който е с голямо приложение в килимарството, и др. Физ. XI кл, 82. Ако окото земе таквози положение, щото да може в едно време да съгледа всичките изображения, то ще види предмета на шест места, .. На това начало е основана направата на уреда, който ся нарича калейдоскоп. И. Гюзелев, РФ, 253-254. Аз предвкушавах онази прелест, която ще представлява прохода [Искърският] през пролетните и летните месеци, когато се развие зеленината и всякой от двайсет и двата тунела ще закрива и ще открива пред нас, като в калейдоскоп, все нови и нови картини. Ал. Константинов, Съч., 218-219. Като в калейдоскоп зареждаха се спомените за Белведер, за облените със светлина салони, наредените за мазурка шляхтичи и пани. Ст. Дичев, ЗС II, 58. ● Обр. Всичко това, огряно от мекото септемврийско слънце, бавно се въртеше назад, в обратна посока на влаковото движение, и отминаваше, за да отстъпи място на нови картини в тоя жив калейдоскоп. Ем. Манов, БГ, 249. ● Обр. „Има ли нещо по-прекрасно от строежа на минерала под микроскопа, от този неизчерпаем калейдоскоп на багри и светлини? А безупречната хармония в кристала?“ П. Бобев, К, 21.
2. Прен. Бърза смяна на разнообразни впечатления. Безмълвна, .., девойката ненаситно лови цветове, хора, мигове. В луд, пъстър калейдоскоп край нея трептят, събират се и отново се разпръсват образи, настроения, частици живот. Б. Йосифова, БЧМ, 135.
— От фр. kaleidoskope. — Друга (остар.) форма: калайдоско̀п.