КАЛЕЙДОСКОПЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Калейдоскопичен. След „Метеорологическите явления“ следва в Български книжици непосредно едно житие (..) и след житието мисли за болгарския язик! Същата калейдоскопическа пъстрота се забелязва и в другите книжки. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 732.


Източник: Речник на българския език (онлайн)