КАЛЀМ м. 1. Пръчица от мек минерал за писане върху плоча, използвана в някогашните училища. Върви [ученикът] с шарена торбичка, в която има плоча, от едната страна с равни редове, а, от другата, на квадратчета, пише се с калем, драскулките могат да се избършат с ръкава на ризата, вещ изгодна за бедните деца, да не харчат пари за тетрадки. Сл. Македонски, ЕЗС, 52. Сега възкръсна пред мен и споменът за кучето Султан, .. и каменната плоча, на която за пръв път написах с калем думата „мама“. Сл. Трънски, Н, 287. Разсилните в училището вземаха на снопове моливите и калемите на малките ученици, за да ги подострят по коридорите, докато триеше часът. П. Мирчев, СЗ, 37. Първите упражнения са извършват на черната дъска с тебешир и с калем на плаката. Р. Каролев, РЗМ, 37.
2. Разш. Простонар. Молив. Ахмед ага, .., ме покани да седна на един празен стол до вратата, и, като ме попита дали зная да пиша турски и да превеждам, каза на един от близкостоящите до мене да ми подаде от писалището една бяла хартия и един калем. К. Величков, ПССъч. I, 28-29. Сградите на нова София планирали и строели майстори дюлгери. дошли от Македония и Трънско. Те кръстосвали улиците в носии, .., с едър калем на ухо. П. Мирчев, К, 78. Лазар се викна, провикна: / „— .., / Я ми дай книга и калем / да пиша до мама и татя.“ Нар. пес., СбВСг, 535. // Остар. и диал. Молив за вежди. — „Купи ми, Йорго, донеси ми / за бяло лице белило, / за тънки вежди калеми.“ Нар. пес., СбВСт, 697.
3. Прен. Обикн. с предл. на, οт. Изчисляване, сметка. — Всичко е въпрос на калем, драги ми! .. Ако ти наистина си тръгнал 40 минути след нас и си чакал петнайсет минути на прелез, то трябва да си се движил със 110 километра средна скорост. Л. Станев, ПХ, 51-52. — А бе карай там да го натъкмиме на калем, кой те пита. От обещание глава не боли. Г. Краев, Ч, 172-173. Работили рибарите, хитрували съдружниците, докато накрай ги докарали „от калем“, че има да им дължат пари и ги заплашвали със съд. С. Северняк, ОНК, 116.
4. В овощарството — клонче от едногодишно овощно дръвче, на което има здрава и развита пъпка, предназначено за присаждане върху дива овошка; присад, присадник. — А как ги правят толкова едри [крушите]? — Опитомяват ги. Вземат една дива фиданка, поставят ѝ калем от някоя масловка и като порасне дръвчето, почва да ражда масловки. А. Каралийчев, ПД, 166-167. Вие знаете, че преди години на „Дивия хълм“ имаше само дивачки круши. Плодовете им бяха дребни, твърди и стипчиви на вкус. Облагородихме ги с калеми от хубави круши и по техните клони започнаха да се раждат хубави сочни плодове. Г. Ралчев, ДМЖ, 35-36.
5. Спец. Цев, която се използва за навиване на прежда при тъкане, направена от тръстика, дърво, пластмаса и др.; шпула, масур. Така приготвените па̀сма, с помощта на вртежка и чекрк се намотват на калеме, които после отиват на сноване. СбНУ XII, 34.
6. Остар. и диал. Тръстика. Калем расте висок до един ръст человеческий; има листа длъгнести и заострени като сулица и чаша, пълна с цвят; коренът му ся употребява за лък. Д. Мутафов, ЕИ, 100.
7. Остар. Пръчица от тръстика, изострена в единия край и предназначена за писане. Худжетът беше вече готов, кадията тури под него, .., подписа си, остави тръстиковия калем и кимна на гавазина: — Ела да удариш палец! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 38.
8. Остар. Цев на оръжие. Зима тогава Стоянов няколко пушки и вижда, че те са още топли и като си пъхнал пръста в цевата (калема), оцапва си пръста. Следователно не може да ся откаже, че сърбите са гърмели. НБ, 1876, бр. 30, 117.
9. Диал. Кол за връзване на кръстци. Някой се провикна от към средата на салона, че на калем могат да вържат и осем хиляди кръстци. И. Петров, НЛ, 249-250.
◊ Като заиграе калемът. Разг. Като се стигне до отчитане, до пресмятане. — Да, но пък и селяните не са абдали, те знаят, че тая по-висока цена е само бошлаф, а като заиграе калемът в кантората — друго излиза! П. Спасов, ХлХ, 73. — Миналия месец — давай, давай, давай... продълбахме сума нещо! Накрая, като заигра калемът, като се разбра, че гоним двеста и нагоре — сваляй категорията! Н. Хайтов, ШГ, 89. Не ме лови (хваща) калема. Разг. Не подлежа да бъда включен в някакъв списък, не съм вписан никъде. Слаб на калема. Диал. Ленив, неученолюбив, който не го бива в учението. Слагам / сложа (турям / туря) калема. Диал. Подписвам се. Тегля калема; тегля един калем. Разг. 1. Правя равносметка, изчисление, сбор. Хаджи Павел, .., почва да вади от тефтера си едно по едно всички свои вземания — .., и когато най-после тегли калема, тато с ужас вижда, че дългът му достига един невероятен размер. Т. Влайков, Пр. I, 105. 2. Изпъждам, уволнявам, изгонвам някого от някъде, обикн. от работа. — И като ще му теглим на оня проклетник един калем, не ще ни да се види, ни да се чуе в селото! Т. Влайков, Съч. III, 239.
— От гр. κάλαμος ‘сламка, тръстика, перо’.