КАЛЀМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от калем (в 1, 2 и З знач.). Други деца, за да ги не запише прегледникът в списъка на провинените, .., дават му било калемче, било ябълки или орехи, било нещо друго. Т. Влайков, Пр. I, 217. — Тука е хайдутско сборище. Плюни калемчето и запиши! — Той бе видял, че от време на време разлистям бележник, за да запиша местностите, през които минаваме. Н. Хайтов, ПП, 105. А най-отподире показва се он — / он, наш Българанчо, помъкнал крачка, / и шепне ухилен с калемче в ръка. Хр. Смирненски, Съч. II, 59. Калемчета за облагородяване на круши дивачки.