КАЛЕНДА̀Р м. 1. Система за измерване на времето, изградена върху периодически повтарящи се природни явления. При съставянето на календара египетският астроном е приел, че едно пълно заобикаляне на Земята около Слънцето става за 365 денонощия и 6 часа. Г. Томалевски, АН, 130. Календар е таблица за деление на годината, която служи за мерение па времето. Й. Груев, Лет., 1869, 1. ● Обр. Ей за такава търговийка дядо владика скубе брадички, а другарите пращат на „курорт“ за пет-шест календара. В. Нешков, П, 193.
2. Печатно издание във вид на книга или отделен лист с означение на месеците, седмиците и дните в годината и обикн. с различни сведения за всеки от дните. Нона се приближи до календаря, закован на стената, и намери кой ден беше днес. Й. Йовков, ЧКГ, 276. Гледам календарите от миналата година, оплюти щедро от тазлятошни мухи. З. Сребров, Избр. разк., 229. В Букурещ са е съставило българско дружество за разпространение полезни книги между народа. Който иска да са запише за член на това дружество, той плаща 4 франка на годината и получава даром един календар. С, 1872, бр. 40, 319.
3. Разпределение на занимания, прояви, изяви и под. по дни, седмици, месеци и др. Международният календар на нашите спортисти за 1960 г. освен участието в зимните и летни олимпийски игри предвижда и много други срещи на международното поле. ВН, 1960, бр. 2623, 3. Богат с общосъюзни мероприятия по туризъм и алпинизъм е календарът на ЦС на БТС. ВН, 1960, бр. 2602, 3.
4. Название на определен род, вид книжнина, издавана у нас главно през Възраждането, която съдържа описание на официалните християнски празници, сказания и притчи за светците и др.; месецослов. Смешен календар.
◊ Григориански календар. Слънчев календар, създаден от папа Григорий в 1582 г., който реформира Юлианския календар, възприет от повечето културни народи (известен у нас като нов стил). Лунен календар. Календар, разпространен в страните с мюсюлманско вероизповедение, при който всеки първи месец от всяка нова година започва с новолуние. Лунно-слънчев календар; Еврейски календар. Календар, който съгласува движението на Слънцето със смяната на лунните фази, използван в древността във Вавилон, Китай и др., а днес в Израел. Републикански календар. Слънчев календар, който за начало на летоброенето приема деня на унищожаването на монархията от Великата френска революция и провъзгласяването на републиката във Франция от 1793 г. до 1806 г. Слънчев календар. Календар, създаден в древния Египет, според който годината се състои от 365 дни и се дели на 12 месеца от 30 дни всеки, като в края на годината се добавят 5 празнични дни, невлизащи в състава на месеците. Юлиански календар. Слънчев календар, възникнал в резултат на реформирането на стария египетски календар, наречен така в чест на Юлий Цезар, който бил приет за официален календар на християнската църква в 325 г. от н. е. (известен у нас като стар стил).
— От лат. calendarium.