КАЛЕНДА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е определен от календар, съобразен с календара. Календарното пресмятане [на годината] в староримската държава дълго време е било много объркано. В. Шишаков, СВ, 29. За първи път у нас една готварска книга дава всестранни познания, .., за най-подходящия календарен подбор на яденетата и за използуването на сезонните възможности. ВН, 1960, бр. 2604, 2.
2. Който е на календар. Едно обикновено найлоново пликче бе достатъчно, за да изтръгне възклицания. Да, всичко това не беше отдавна, а ни се струва, че сме обърнали безкрайно много календарни страници. ВН, 1963, бр. 3799, 1.
◊ Календарна година. Времето от първи януари до тридесет и първи декември. Календарен план. План, в който отделните задачи са запланувани (планирани) по дати.