КА̀ЛЕНКА ж. Диал. Вид ракия, която се прави от винена утайка в глинен съд — каленик1. — Ох, превключихме на шуменска каленка! Умирам рече Бельо оживен. Това е най-малко петгодишна ракия, възрастна като Томбул джамия. Г. Краев, СТ, 22. Надвечер в кръчмата на Кривицата бай Петър изпи едно шишенце каленка. А. Каралийчев, СР, 15. — Искаш ли да ударим на гладно сърце по една каленка? Благодаря ти, чичо Тодораке, не мога да пия на гладно сърце. Д. Немиров, Б, 137. В кръчмата на Фачето поп Трошан от Царево градище удари с юмрук по масата така, че пълните с каленка ръбести чаши се изпоразляха. ОФ, 1959, бр. 4543, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)