КАЛЀСВАМ, -аш, несв.; калѐсам, -аш и (диал.) калѐша, -еш, мин. св. калѐсах, св., прех. Диал. Каня, поканвам, някого обикн. на сватба, годеж и др. — Хасковските чорбаджии правят теферич на баните и те калесват, аркадаш Димо, на трапезата си. Г. Манов, КД, 87. Доктор Богоров издава домашни лечебници и калесва (за 6 франка) българската публика да са лечи колкото ѝ сърце желае без ничия помощ и без ничие съдействие! Знан., 1875, бр. 22-23, 359. Посяла й бабата на чукари леща, / хайде де, хопа па, на чукари леща, / па калеса бабата от три села жени — / да се сберат жени, леща да очукат. Нар. пес., СбНУ XLVI, 337. // Поканвам на сватба с почерпка от вино, ракия и др. Една неделна сутрин у Пенкови дойдоха две млади планинки .. Едната носеше бардуче с ракия, .. Това бяха калески, които калесваха за сватба. П. Здравков, НД, 161. — С бъклица да бях те калесал, пак тъй навреме нямаше да ми дойдеш!... За сина, за моя син ще ни посвириш днеска! Г. Караславов, Избр. съч. II, 72. калесвам се, калесам се, калеша се страд.
◊ Калесай го на сватба, да те благослови и догодина. Диал. За глупав човек, глупак.
— От гр. καλέω ‘каня, викам’.