КАЛЀСКА1 ж. 1. Остар. и диал. Покана. В заминалата седмица дойде на бая Йоаким калеска от отец Атанасий, за да иде на Панагюрище на изпитание. АНГ I, 379. Приключеното писмо донесе сега г. Костакий Нешев. Не знам зачто е то, но мисля, че е за калеска да кръщаваш. АНГ I, 387. Милиции свекър думаше: / „Милице, снахо най-малка! / .. / Девет калески проваждам / до твойта майка и баща, / до твоите братя и сестри, / та да ми додат на гости, / на гости и на отръки.“ Нар. пес., СбГЯ, 50. // Стесн. Диал. Покана за сватба, годеж и др., съпроводена с почерпка от вино, ракия и др. — На после току изведнъж реших да дойда. Не е сватба, я, че да чакам калеска! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 341.
2. Бъклица с вино или ракия, с която се кани на сватба, годеж и др.; калесница2. Сватби, годежи, кръщенията без нас не биваха. Червената бъклица, калеската, no-преди ще се изпрати до попа и даскала и после до други. СбНУ XVIII, 552.
КАЛЀСКА2 ж. Диал. Калесарка. Една неделна сутрин у Пенкови дойдоха две млади планинки .. Едната носеше бардуче с ракия, .. Това бяха калески, които калесваха за сватба. П. Здравков, НД, 161.
— Друга форма: калѐшка.