КА̀ЛЕЦ1. Вж. калци.

КА̀ЛЕЦ2, мн. няма, м. Умал. от кал; малко кал. Ако има калец, дал господ и водица, казват духовниците при изповед на жените, за да ги насърчат към каяние, т. е. да изпират калното. Π. Ρ. Славейков, БП I, 13.


Източник: Речник на българския език (онлайн)