КА̀ЛЕШ м. Диал. Растението омайниче. Жълт калеш.
КАЛЀШ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За овца — бял, с черни петна около очите; вакъл, калешест. Да му се живи овците, / гърлото да му е полно, / сo мажки яганца калеши. I Нар. пес., СбНУ V, 29. Арам ти било юнаство, / юнаство, брато, левенство, / що ти плениха стадото, / сивото стадо рогушко, / рогушко стадо, калешо. Нар. пес., СбБрМ, 323.
2. Обикн. неизм. За човек — който е с черни очи, с гъсти черни вежди; вакъл. Момчето било тамам на време во годинето, во снагата маж четворен, во лицето като некое тетовско аболко, .., во вегите калеш. СГ, 1894, кн. 1, 423.
3. Обикн. неизм. Разш. Гиздав, Хубав. Момчето не ми йе тука, / момчето ми йе на тугина. / — Невесто калеш, убава, / вати го коньо за узда, / яз сум ти твоето момче. Нар. пес., СбНУ IV, 33. Седнала йе Яна, / леле, под бела лозтца, / .. / Изпружила нозе калеш Яна, / модри конци, айде ле, суче. Нар. пес., СбНУ XXIX, 35.
◊ Калешо дете. Диал. Свидно, галено дете, едно на майка.
— От арум. caléšŭ.