КАЛИГРА̀ФИЯ, мн. няма, ж. 1. Книж. Изкуство, умение да се изписват красиво знаците на определен вид графика2 в (1 знач.); краснопис.
2. Остар. Учебен предмет за придобиване на това умение. В тях [учителските школи] са преподават: математическите науки, астрономия, физика, химия, .., природна теология и политическа економия; после музика, рисование, чертание, калиграфия (краснописание) и основание на педагогията. Знан., 1875, бр. 24, 372.
— От гр. καλλιγραφία през рус. каллиграфия. — Т. Хрулев, Краткий речник, 1863.