КАЛО̀ТКА ж. Техн. Дървена, чугунона, азбестова подложка, която се притиска от спирачния механизъм към въртящо се колело, за да го спре при триенето. С творческото сътрудничество между инженерите и майсторите-специалисти и ударниците от завода е въведено конвейрно (лентово) отливане на калотките в металически форми. ОФ, 1950 бр. 1790, 4.
— От рус. калодка.