КАЛО̀ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Диал. Блажен, честит. Иванчо дума Стояну: / — Брайно ле, бате Стояне, / калотък, брайно, благатък, / че си в зандане на дъно, / та нищо, брайно, не знаеш. Нар. пес., СбНУ VII, 90— 91. Калотка жена.
— От гр. καλότυχος. — Друга (диал.) форма: кало̀чък.