КАЛО̀ФЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Калофер. Българската поезия има много душевни таланти, скъпи на всекиго. По тя има две висоти, ..: Христо Ботев и Пейо Яворов, калоферския войвода и чирпанския телеграфист. П. Матев, ПОС, 132. „Айде ма, мамо, заведи / на калоферският манастир, / баш калугерка да стана.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 202.