РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КАЛО̀ФЕРЧЕ¹, мн. -та, ср. 1. Дете от Калофер.

2. Млад калоферец. — Не тебе либя, / нето Гергана; / най си залибих / Леко гърчето, / калоферчето. Нар. пес., СбГЯ, 141.

КАЛОФЕРЧЕ², мн. -та, ср. Умал. от калофер.

Източник: Речник на българския език (онлайн)