КАЛО̀ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Калотък. Калотичка тая майка, / дето храни такъв [хубавец] сина; / по-калочка девойчица, / дето люби такво любе. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 74.
