КАЛПАЗА̀Н м. Остар. Калпазанин. — Българинът е добър, търпелив, бедата е, че калпазани го управляват. Ст. Мокрев, ЗИ, 83. Съдопроизводството довожда в трибунала едного от най-големите калпазане, които са разориле хиляди и милионе честни граждане. Знан., 1875, бр. 16, 250.
— От араб. и перс. през тур. kalpazan.