КАЛПАЗА̀НСТВО, мн. -а, ср. Разг. Качество или проява на калпазанин и на калпазанка; калпазанлък. За да бъде обаче тая картина още по-пълна, ние трябва да притурим и това — .. — ужасния политически разврат и калпазанство, които владеят както в редовете на партиите, тъй и в управлението на страната. Г. Кирков, Избр. пр I, 86. И ходеха по села, градища, на сиромашки гръб не за друго, .., но да лъжат, ласкаят, .., и знаете ли кои? .., тези, които са се прочули по кражби, обири, разбойничество, калпазанство. Ил. Блъсков, КУ, 45.


Източник: Речник на българския език (онлайн)