КАЛПА̀К, мн. -ци, м. 1. Висока кожена шапка с козината навън, обикн. мъжка. Само шапката му беше голям рунтав калпак, чиято черна козина се месеше с черните косми на брадата му. Ст. Загорчинов, ДП, 322. Българските занаятчии носят кожуси, червени пояси, потури и тежки кожени еминии. Дрехите им са направени от жълта домашна материя, калпакът е капичнал феса. А. Каралийчев, ПГ, 197. Дрехите му бяха обикновени селски дрехи, аба и потури и български калпак от сива кожа. З. Стоянов, ЗБВ I, 339. На кавга ми гледа, / накривил калпак, / засукал мустак. Нар. пес., СбНУ XII, 45. Според юнака и калпака му. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 128. Една глава два калпака не носи. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 166. ● Обр. Тая гледка, така характерна за швейцарския пейзаж, галеше погледа. Изникваха малки къщички, боядисани в зелено, блясваше снежният калпак на някой връх и изчезваше като сън. Д. Спространов, С, 107. Димът на големите градове дразни носа, гърлото и белите дробове, .. Димният калпак над щях отнема половината от светлината и застрашава не само здравето, но и живота на хората. Д. Русчев, НЗ, 53-54.
2. Техн. Пространство, отделение за въздух в някои уредби; въздушна камера. Ако например поставим под калпака на пневматичната машина един отворен съд с вода, .. и започнем да намаляваме налягането под калпака чрез изтегляне на въздуха, .. водата ще започне да кипи. Й. Пращинков, ТК, 373. Температурата на кипението зависи от наляганието на въздуха; .. За опитно доказателство на това слагат под калпака на пневматическата машина съд с вода. И. Гюзелев, РФ, 189.
3. Техн. Предпазна капачка на главина1 (в З знач.) Върху издадените краища на въртящите се валове и главини трябва да се поставят плътни калпаци от ламарина. Хр. Марков и др., ТБ, 242. Върху отливната тръба свободно е надянат калпакът, който чрез лоста, закрепен към оста, може да се издига или спуска. Д. Христов, СПМ, 339.
4. Остар. Похлупак. На ореховата маса, .., стоеше вечно стоеше вечно спящ позлатен часовник под стъклен калпак. М. Кремен, СС, 125. // Издут капак над отвор, огнище, пещ и др. — Рекох да не сте забравили комин! — проследи той издатината в ъгъла от долу чак до горе, където щеше да бъде калпакът на комина, после се развъртя и току спря поглед на отсрещната стена. Ст. Даскалов, СЛ, 112.
◊ Бутвам / бутна (бутам) калпака някому. Обикн. в отриц. изр. Разг. Измамвам, ощетявам, онеправдавам някого. — Я, дядо Марко, отворен ти е внукът. Няма лесно да му бутат калпака... З. Сребров, МСП, 76. Вземам / взема <и> калпака от главата на някого. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го оставям без каквито и да е средства. Виж му главата, та му крой калпак; виж му ума, че му крой калпак. Диал. За глупав, несъобразителен човек. — Хората знаят колко струваш и с право си казват; виж му ума, че му крой калпак! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 424. Давам си / дам си и калпака от главата. Диал. Готов съм да жертвам или жертвам всичко, което имам. Да ти опустее калпака. Обикн. за 2 и З л. Диал. Да умреш. Докато (додето) ми падне калпака. Диал. Докато мога, докрай. Жена ми ми налага (носи) калпака. Диал. За съпруг — командван съм вкъщи (от жена си). Кажи ми на калпака; разправяй на калпака ми. Разг. Пренебр. Не е вярно това, което казваш; лъжеш. — На калпака ми разправяй ти, аз не зная ли? Й. Йовков, ПГ, 62. — Молим, ти туй разправи го / на калпака мой, / дай билета си, яви го, / на закона стой! Ив. Вазов, БМ I, 135. Кой те пита за колко си продаваш калпака; кой пита тебе колко ти струва (чини) калпака. Разг. Подигр. Защо се бъркаш в чужд разговор; не се намесвай, когато не те питат. Колко калпаци ще опустеят до някога. Разг. Много хора могат да измрат до определен момент. — Нечестивият ви е белязал всичките... издайници мръсни! Български като мене говорите, а само гледате да запалите на някого чергата .. — Да знаете: няма къде да се скриете, като дойде Видовден. Тогава много калпаци ще опустеят. Д. Мантов, ХК, 114. Кривя си (накривя си) калпака. Разг. Живея лек, безгрижен живот, за нищо не ме е грижа. — Свободен народ, свободно всеки ще я кара .. — Щом като е така, ще си кривя калпака, както ми е кеф. Ст. Чилингиров, ХНН, 164. — Па спечелиш ли веднъж доверието — накриви си калпака; няма да усетиш даже как ще ти тръгне работата наред. Ал. Константинов, Съч., 245. Не струвам ни калпака си. Диал. Подигр. Не ме бива, некадърен съм. Обръщам / обърна калпака. Диал. Почвам да постъпвам по друг начин, като вземам по-сурови мерки. Обръщам / обърна калпака наопаки някому. Диал. Причинявам някому неприятности, правя му пакости. Ще си хвърлям / хвърля калпака на възбог. Диал. Много ще съм доволен, ще бъда във възторг от нещо, което съм постигнал, успял. Що ми трябва зелен калпак на глава. Диал. Не искам да рискувам.
— От тюрк. (Ем. Боев, БЕ, 1965, кн. 1, 3—17).