КАЛПАКЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Разг. Който е с калпак, който носи калпак. На поляните по височината са се събрали калпаклии мъже и пребрадени с шалове жени. А. Гуляшки, СВ, 147. Рядко ще се мерне калпаклия мъж, с ръце тикнати в кожуха. А. Гуляшки, МТС, 256. Де ми издойдоха / ездачи калпаклии, / турци суружии. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 52.
— От тур. kalpakli.