КАЛТА̀ТА, мн. калта̀тове, м. Диал. Кръстник, кум. — „Раде ле; бело Раде ле, / за тва ли да те преучвам? / А га ти дойдат, Раде ле, / сватове и калтатове, / здрава се болна разболи.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 157. Стана Новак та йотидя, / .., / та йотидя ма сватбата. / Сички му на ноги станаха, / при калтата място чинят. Нар., пес., СбНУ IV, 31.