КАЛУ̀ГЕРИН, мн. калу̀гери, м. Остар. и диал. Калугер. Този глас са чу от Хилендарския манастир, от мълчаливата килия на един калугерин българин, на име Паисий. Р. Каролев, УБЧИ, 149. Дядо ще да ма проводи / на Рила на манастиря, / чер калугерин да стана. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 42.