КАЛУ̀ГЕРИЦА1 ж. Остар. и диал. Калугерка. — Кака Стефанка избяга в Арбанашкия манастир. Калугерица щяла да става. В. Геновска, СГ, 212. Учителите мъжкото училище са французки калугери от августинския орден, а в девическото училище са французки калугерици. Р. Каролев, УБЧИ, 137.
КАЛУ̀ГЕРИЦА2 ж. Птица от разреда бекасови, която има на главата си дълъг остър кичур от пера, насочени назад; попадийка. Vanellus vanellus. Тези птици се наричат калугерици. Речеш ли да се приближиш към тях, обръщат ти гръб, повдигат и разперват като ветрила белите си опашки. Ем. Станев, ЯГ, 71.
КАЛУ̀ГЕРИЦА3 ж. Диал. Предна част на самар, за която се закачват въжета.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.
КАЛУ̀ГЕРИЦА ж. Остар. и диал. Попова лъжичка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.