КАЛУ̀ГЕРКА ж. Жена, която е дала обет да води безбрачен, аскетичен живот в манастир; монахиня, инокиня. Божанка е харесала един добър ерген и той я харесва .. — Тогава свършена работа. Калугерка няма да правим Божанка. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 114. Не мога да живея и тука... Аз мислех да ида в някой манастир и да стана калугерка, .. Моята болна душа не могат да излечат ни манастирските молитви, ни дългите пости, ни черните дрехи. Л. Каравелов, Съч. V, 196. Ако той [либето] са не завърне, / в манастира аз ще ида, / баш калугерка ще стана, / кандилата там да пала! Нар. пес., СбНУ XLVI, 210.
◊ Кога направят котката калугерка. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане). Ще са върне, кога направят котката калугерка. Π. Ρ. Славейков, БП II, 218.