КАЛУ̀ГЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до калугер. Господин Фратьо му кимна съгласително с глава, повървя още малко, па се отби и влезе в калугерския метох. Ив. Вазов, Съч. XXII, 146. Отец Игнатий вървеше все между буйно вретенилите ниви, .. и неговата калугерска душа бе се освободила от черното расо. Елин Пелин, Съч. II, 84. От калугерски пари къща гори. Погов. Π. Ρ. Славейков, БП II, 25. Ако не бяха женски грехове, не би били калугерски мехове. Погов. Π. Ρ. Славейков, БП I, 17.