КАЛУГЕРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Правя някого калугер; покалугерявам. Защо беше всичкият тоя труд — да придумам Станимира, .., да грабне дъщеря си чрез предрешени свои ратаи, ..— за да я калугери — .. И всичко това — за да спечели манастира една монахиня повече. Ив. Вазов. Съч. XXI, 57.
КАЛУГЕРЯ̀ СЕ несв., непрех. Ставам калугер или калугерка; покалугерявам се. По едно време из село се понесе тъмна мълва — Рале отишел в манастира да се калугери. П. Тодоров, И I, 133. Туй калугерството, рекох, и то не си е работа .. Речено и сторено и с напущането на манастира напуснах завинаги и мисълта даже да се калугеря. Π. Ρ. Славейков, БП I, XXIII. Млад са жени или млад са калугери. Погов. Щуро се попи, лудо се калугери! Погов.