КА̀ЛУС, обикн. ед., м. 1. Мед. Костна тъкан, която се натрупва около частите на счупена кост при заздравяването ѝ. От темпа, с който се извършват упражненията, зависи общото натоварване .. В началния постимобилизационен период на костните фрактури се дава бавен темп с оглед на още недостатъчно заздравения калус. Н. Манчева, ЛФ, 72.
2. Бот. При растенията — образувание, което се явява при нараняване и е резултат от енергичното деление на клетките при възстановяване на ранените места. От връхната меристема на карамфила се взема късче тъкан с размер няколко милиметра. Късчето се поставя в епруветка с подходяща хранителна среда при съответна температура и осветление и след време там се образува калус. О, 1979, бр. 25, 6.
— От лат. callus ‘мазол’.