КА̀ЛФА, -та, мн. -и, м. В миналото у нас — млад занаятчия, който вече е изкарал чиракуването и работи като помощник на майстора си срещу заплащане. — Трябва най-напред няколко години да стоиш чирак, за да опознаеш занаята, после ще станеш калфа. А стигнеш ли до баш калфа, ще можеш да ме заместваш във всички работи в дюкяна· Г. Караиванов, ЮМ, 24. Или слезни по чаршията, все ще се намери някой за чирак да те вземе. Не минали десетина години — ето те калфа. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 92. Всеки притежател на занаятчийска работилница се считал майстор, който държал при себе си по един-двама калфи и чираци. Ист. X и XI кл, 115. Калфи у нас наричат по-опитните и по-напредналите в занаята ученици, които зимат и пла̀та. К. Шапкарев, Р, 30. На бел кон сеиз и на нов майстор калфа да не бидиш. Погов., СбНУ IV, 228.
— От араб. през тур. kalfa.