КА̀ЛФИЧКА м. Умал. от калфа; млад калфа. Бачо Иван особено обичаше малките деца, .. По-големите и в махалата, и по пътя го закачаха, но никога не тъй ядовито и злобно, каквото казанджийските калфи и чираци и особено по-долните калфички и чираците. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40. Мастор на Денча думаше: / „Денчо ле, млада калфичка, / че како, Денчо, да правя?“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 47.


Източник: Речник на българския език (онлайн)