КА̀ЛЦИ мн., ед. (рядко) ка̀лец, м. 1. Дебели чорапи без ходила. Еднаж бае Петровата невеста се наканила, уплела шест чифта чорапи и пратила му ги по бае Петра, че Кефалът и зиме, и лете на босо или в калци обуваше кърпените си и прекърпвани големи обуща. А. Страшимиров, ЕД, 146. Али Мустафа стана, подръпна коленето си, .. — и оправи с ръка задницата на хубавите си нови, ясносини калци от чисто липисканско сукно. Ст. Чилингиров, ХНН, 159-160. Кой ка види, секи се чуди. / Вълк загърнал зелена долама, / .., / ала зайо — калци до колена. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 564.
2. Ръкавици без пръсти (Н. Геров, РБЯ II).
3. Вид потури. На изтърканите му еднодънести калци се размахваше на всички страни една черна, рунтава овча опашка. Босната му я беше закачил, загдето не е купил нищо от него. Ст. Чилингиров, ПЖ, 12.
◊ Влязъл ми е въглен в калеца. Диал. За момък или девойка — искам да се женя. Женски калец. Диал. Подигр. Мъж, който проявява интерес към женски работи и се меси в тях; женчо. Кроя калци някому. Диал. За куче — ухапвам някого. Осирам си / осера си калците. Диал. Вулг. Излагам се по своя вина, сам ставам причина да се изложа. Пришит калец у (в) калцун. Диал. Ирон. Никакъв роднина. Сипали ми са сол в калеца. Диал. Ирон. Заседявам се дълго на гости и не се сещам да си ида.
— От ит. calza чорап през гр. κάλτσα. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 241-242).